Ефект на естествен тревен прелог върху фузарийното кореново и базично гниене по пшеница

Ценко Въчев, Иво Янашков

Abstract: Настоящото изследване проследява ефекта на краткотраен тревен прелог върху нивото на общата супресивност на два типа почви – Излужена Чернозем-Смолница и Алувиално-Ливадна почва, по отношение на фузарийно кореново и базично гниене по пшеницата. За целта в осреднени почвени проби, събрани от обработвани без прекъсване през последните 25 години и временно необработвани земеделски площи, зачимени с естествена тревна растителност (в прелог) в продължение на четири и седем години - съответно за двата почвени типа, са внасяни самостоятелно чисти култури на един от причинителите на заболяването – Fusarium culmorum, F. graminearum или F. oxysporum, развити върху автоклавирани (30 min при 121°С) ечемичени зърна. Нивото на супресивност на всяка от почвите е определяно по интензитета на проявите на кореново и базично гниене по опитни пшеничени растения, сорт Ласка 5, отглеждани във вегетационни съдове в стъклена оранжерия. Силно нападение и от трите изпитвани патогена беше констатирано както при Чернозем-Смолницата, така и при Алувиално-Ливадната почва. Незначително редуциране на кореновото и базичното гниене – приблизително с 9% до 25%, беше наблюдавано в част от почвените проби, събрани от необработваните терени в сравнение с тези от обработваните. Макар и статистически доказано, установеното ниво на потискане на болестта в двата типа почви в състояние на прелог не може да се разглежда като практически значимо. В допълнително проведени опити с най-агресивния от трите патогена, F. culmorum, бяха отчетени статистически по-силни прояви на кореново и базично гниене в термично стерилизирани (240°С за 2 h) монолити на изследваните почви в сравнение с тези в естествено състояние, нестерилизирани. С тези резултати изследването ясно демонстрира наличие на биологично детерминиран, естествен супресивен ефект по отношение на фузарийното кореново и базично гниене по пшеницата при Излужена Чернозем-Смолница и Алувиално-Ливадна почва, но и невъзможността за повишаване на почвената супресивност до практически значими нива на контрол над болестта чрез поддържане на обработваеми площи в състояние на краткотраен тревен прелог. Изразено е становището, че използването на естествен тревен прелог за контрол над болести по растенията, запазващи се в почвата, трябва да се осъществява след предварително проучване на възможните ефекти от въвеждането му като метод върху всяка конкретна патологична система.

Keywords: агротехнически метод за борба; фузарийно кореново и базично гниене; тревен прелог; пшеница

Date published: 2017-09-13