bg | en 
Bulgarian Journal of Crop Science   ISSN 0568-465X
Array ( [session_started] => 1714285312 [LANGUAGE] => EN [LEPTON_SESSION] => 1 )
Help
 
Register

Login:


Forgot Details? Sign-up



Приложение на фунгицидни средства за борба с основни причинители на кореново и базично гниене по пшеница
Иво Янашков, Светла Манева, Ценко Въчев
Abstract: Сред болестите с най-голямо икономическо значение по житните култури със слята повърхност са гниенето на кълновете и пониците, както и проявите на кореново и базично гниене в по-късни фази от развитие на растенията. Причинители на тези патологични явления са почвообитаващи, запазващи се и пренасящи се със семена патогенни гъби и гъбоподобни оомицети. Борбата с тях се води главно чрез предсеитбено третиране на семената. Използваните фунгицидни средства се отнасят към няколко химични групи, в т.ч. дитиокарбамати, имидазоли, оксатин-карбоксамиди, пиразол-4-карбоксамиди, триазоли и др. В настоящото изследване е проследено действието на нови и утвърдени в практиката фунгицидни формулации върху растежа на мицела на три основни патогена – Fusarium culmorum, Drechslera sorokiniana и Pythium ultimum, атакуващи корените и базите на житните растения. Сред тестираните в (in vitro) условия фунгицидите BAS 591 01 F (прохлораз 60 g/L + тритиконазол 20 g/L), BAS 9242 4 F (тирам 200 g/L + карбоксин 200 g/L), Витавакс 2000 (тирам 200 g/L + карбоксин 200 g/L) и Ранкона И-микс (ипконазол 20 g/L + имазилил 50 g/L) показаха 100% инхибиращ ефект върху растежа и убийствено (фунгицидно) действие по отношение на трите изпитвани патогена при 37.5, 75, 10 и 25 ml на литър агар, съответно. BAS 700 05 F (флуксапироксад 333 g/L) и BAS 595 01 F (прохлораз 60 g/L + тритиконазол 20 g/L) проявиха фунгицидни свойства към вида D. sorokiniana и фунгистатичен (задържащ растежа на мицела) ефект по отношение на F. culmorum и P. ultimum при 18.75 и 37.5 ml на литър агар. Ефективността на продуктите, показали фунгицидно действие срещу трите патогенни вида, беше изпитвана по отношение на загиване на кълновете и пониците на пшеница (сорт Мадара), причинявано от всеки един от патогените. Опитите бяха провеждани във вегетационни съдове със сеитба на третирани и нетретирани семена, изкуствено инокулирани с отделните видове. По отношение на заболяването, причинено от F. culmorum, с най-силен потискащ ефект (75.8%) се открояваше Витавакс 2000, приложен в препоръчителната доза за продукта 200 ml за 100 kg семена, следван от Ранкона И-микс в доза 100 ml/100 kg и BAS 9242 4 F в доза 300 ml/100 kg, с постигнато ниво на контрол, съответно 69.4% и 63.3%. Пълен контрол (96.1%) над болестта с причинител D. sorokiniana показа BAS 9242 4 F. Значителен, макар и по-слаб ефект беше отчетен след третиране на инфектирани с патогена семена с Ранкона И-микс и Витавакс 2000 – 77.3% и 67.8%, съответно. Високи нива на ефективност срещу загиването на кълновете, причинено от P. ultimum – между 92.2% и 81.9%, бяха постигнати чрез използване и на трите фунгицида – Витавакс 2000, BAS 9242 4 F, и Ранкона И-микс.
Keywords: фунгициди; третиране на семената; семеннопреносими гъбни патогени; почвообитаващи гъбни патогени; пшеница
Date published: 2017-09-13
Download full text