Расов състав на Blumeria graminis f.sp. tritici в България и ефективност на някои Pm гени

Йорданка Станоева

Abstract: Брашнестата мана по пшеницата е повсеместно разпространена болест във всички райони, където тя се отглежда. Проучено е генетичното разнообразие в популациите на Blumeria graminis f.sp. tritici в България през периода 2017-2019 година. Изследването е проведено при оранжерийни условия и климатични параметри, близки до оптималните за развитие на патогена. От всяка проба са създадени по три чисти култури и с всяка култура са заразявани 12 сорта диференциатори и 15 моно генни линии във фаза “втори лист”. След период от 8-10 дни е извършено отчитане на типа на инфекция. От разработените 56 проби от 28 сорта и линии зимна мека пшеница са направени 168 изолати и са установени 38 раси. Най-висока честота на срещане има раса 3677 (16.07 %), следвана от раси 3653 (14.29 %), 3673 (11.90 %) и 3657 (8.93%). Раса 3677 се среща най-често в района на Бръшлен, Селановци и Чепинци. От разработените през периода 2017-2019 г. проби не са установени нови нерегистрирани до сега физиологични раси. Резултатите от изследването показват, че в популациите на патогена съществува голямо генетично разнообразие с различна вирулентност. Установени са 92 генетични формули, които се различават по между си според ефективността на Pm гените към вирулентността на проучените популации на патогена.
Най-често срещана е генетичната формула 1,3c,7,17/2,3a,3b,3d,4a,4b,5,6,2+6,8,1+2+9, която съставлява 7.10% от разработените проби. С висока ефективност към установените физиологични раси са гените Pm 3c, Pm1, Pm17 и Pm7. С най-слаба ефективност са гените Pm 8 и Pm 5, а генната комбинация Pm 2+6 е неефективна за периода на изследване.

Keywords: Pm гени; брашнеста мана; вирулентност; пшеница

Date published: 2023-04-25