Индекси за оценка на стабилността на пшеницата при взаимодействие генотип x среда
Иван Янчев, Николай Ценов, Тодор Губатов
Резюме: Постановка и цел: Обект на изследването са група от 24 сорта зимна обикновена пшеница, които са включени в многофакторен полски опит (MET), състоящ се от пет пункта на отглеждане през четиригодишен тестов период. Анализиран е начинът на подреждане (ранг) на сортовете по тяхната стабилност в условията на силно взаимодействие генотип х среда (GEI), според различни статистически параметри за това. Целта е да се направи сравнение на ефективността на различни типове статистически параметри и индекси за определяне на стабилността на генотипа в комбинация с неговия добив.
Методи: Сравнението между параметрите за стабилност е осъществено чрез използване на рутинно препоръчвани за подобни случаи статистически анализи, като: корелационен, принципен компонентен и клъстерен анализи. Чрез тях изследваните параметри са групирани на три основни групи, според тяхната взаимовръзка с добива. По този начин се показва каква степен от комбинацията между величината и стабилността на добива, всеки един от параметрите би могъл да оцени коректно, ако се приложи самостоятелно или в съчетание с други подобни.
Ключови резултати: Анализираният тук полският опит се характеризира със силно изразено „кръстосано” взаимодействие генотип х среда (GEI). То предизвиква огромна по мащаб промяна на добива, равняваща се на около 80% от цялото вариране. Генотипът, като фактор в изследването, предизвиква едва около 5% от варирането, но във взаимодействие с условията този дял достига почти до 1/5 от цялото вариране. Пунктовете на изследване са подбрани случайно, но се оказват добра предпоставка за оценка на добива, защото въздействието, което оказват върху него, е различно по величина и посока. Тази промяната във всеки един от тях може да бъде предвидена с вероятност над 0,75%, с изключение на пункт Пловдив (Н2=0,42). Между популярните и слабо познатите параметри не съществува принципна разлика в начина на подреждане на сортовете според поставената цел.
Изводи: Съществените различия между ефектите на пунктовете са предпоставка за излъчване на сортове със специфична стабилност, която е важна за правилното им райониране. Индексите Pi, YSi, KR, S(3), S(6), GAI, I, R1 и WAASBY самостоятелно или в комбинация помежду са достатъчно информативни за опре-деляне на сортове с най-оптимална комбинация между добив и стабилност. Голяма част от слабо познатите индекси Di, Ii, SF, R2, PA, са напълно приложими с уговорката да се използват няколко от тях, а не самостоятелно. Липсата на корелация с добива е причина всеки от тях да подрежда сортове по уникален за него начин. Комбинираното им използване с други би увеличило коректността на информацията за комбинацията добив +стабилност, която всеки сорт притежава. Обективна оценка на сорта, от която и да е група, е препоръчително да се прави чрез статистически програми, които имат възможности за оценка особеностите на GEI.
Методи: Сравнението между параметрите за стабилност е осъществено чрез използване на рутинно препоръчвани за подобни случаи статистически анализи, като: корелационен, принципен компонентен и клъстерен анализи. Чрез тях изследваните параметри са групирани на три основни групи, според тяхната взаимовръзка с добива. По този начин се показва каква степен от комбинацията между величината и стабилността на добива, всеки един от параметрите би могъл да оцени коректно, ако се приложи самостоятелно или в съчетание с други подобни.
Ключови резултати: Анализираният тук полският опит се характеризира със силно изразено „кръстосано” взаимодействие генотип х среда (GEI). То предизвиква огромна по мащаб промяна на добива, равняваща се на около 80% от цялото вариране. Генотипът, като фактор в изследването, предизвиква едва около 5% от варирането, но във взаимодействие с условията този дял достига почти до 1/5 от цялото вариране. Пунктовете на изследване са подбрани случайно, но се оказват добра предпоставка за оценка на добива, защото въздействието, което оказват върху него, е различно по величина и посока. Тази промяната във всеки един от тях може да бъде предвидена с вероятност над 0,75%, с изключение на пункт Пловдив (Н2=0,42). Между популярните и слабо познатите параметри не съществува принципна разлика в начина на подреждане на сортовете според поставената цел.
Изводи: Съществените различия между ефектите на пунктовете са предпоставка за излъчване на сортове със специфична стабилност, която е важна за правилното им райониране. Индексите Pi, YSi, KR, S(3), S(6), GAI, I, R1 и WAASBY самостоятелно или в комбинация помежду са достатъчно информативни за опре-деляне на сортове с най-оптимална комбинация между добив и стабилност. Голяма част от слабо познатите индекси Di, Ii, SF, R2, PA, са напълно приложими с уговорката да се използват няколко от тях, а не самостоятелно. Липсата на корелация с добива е причина всеки от тях да подрежда сортове по уникален за него начин. Комбинираното им използване с други би увеличило коректността на информацията за комбинацията добив +стабилност, която всеки сорт притежава. Обективна оценка на сорта, от която и да е група, е препоръчително да се прави чрез статистически програми, които имат възможности за оценка особеностите на GEI.
Ключови думи: генотип х среда; параметрични и непараметрични методи на стабилност; стабилност; пшеница
Дата на публикуване: 2022-04-21
Свали пълен текст