Линии тритикале съчетаващи висока продуктивност, стабилност и адаптабилност при контрастни условия на средата

Христо Стоянов, Валентин Байчев

Резюме: С цел да бъде оценена продуктивността и съчетаването и с висока стабилност и адаптабилност 12 линии зимно хексаплоидно тритикале са изследвани в 6 контрастни периода на отглеждане. Оценката на продуктивността е извършена на базата на сравняване на отделните генотипове с възприети локални стандарти тритикале – АД-7291, Вихрен и Ракита. За да могат да бъдат оценени продуктивните възможности на линиите спрямо световните тенденции са използвани и световните стандарти при културата Ласко и Престо. Стабилността и адаптаблиността на линиите са определени по модела на Eberhart & Russell. Изследваните линии тритикале се характеризират с изключително високи продуктивни възможности, които средно за изследвания период превъзхождат както локалните така и световните стандарти. Най-висока продуктивност е отчетена при линията G8, а най-високата продуктивност през конкретен период – при линията G12. Стабилността на изследваните линии е значително по-висока спрямо световните стандарти Ласко и Престо, като най-висока стабилност е отчетена при лините G5, G6 и G7. Добро съчетание на продуктивност над средната и адаптабилност към по-благоприятните условия на отглеждане е отчетено при линиите G2, G3, G4, G5, G7, G8, G9 и G12. Най-добро съчетание на висока стабилност, широка адаптабилност и висока продуктивност се наблюдава при линията G7. От друга страна линията G12 се характеризира с повишена стабилност, а G11 е с много добра адаптабилност към неблагоприятните условия на средата. Тези характеристики правят изследваните линии особено подходящи за разнообразните почвено-климатични особености на страната.

Ключови думи: aдаптабилност; линии; продуктивност; стабилност; тритикале

Дата на публикуване: 2021-10-28