Анализ на свързани с продуктивността признаци на обикновената пшеница (Triticum aestivum L.) при използване на органични торове
Николай Ценов, Маргарита Нанкова, Тодор Губатов
Резюме: Обстановка и цел: Оскъдната информация относно използване на органични торове в света е предпоставка за организиране на изследване. Обект на полски опит е зимна мека пшеница, отглеждана след основно торене с органични торове. На фона на различни нива на азотно подхранване са проследени промените, настъпващи в количествени признаци на добива зърно. Целта на изследването е да се обяснят промените в добива, предизвикани от употребата на различни органични торове, чрез пряко сравнение с тези на минералния тор ДАП. Чрез анализ на връзките между признаците, които го формират, се търси отговор на причините за достигане на висок добив при различни ново създадени сортове.
Методи: Три вида органичен тор (пелети) са сравнявани пряко с минерален (ДАП) с оглед установяване на най-ефективния от тях за добива и елементите на продуктивност. В полския експеримент са включени още два фактора, които също оказват съществено влияние върху величината на добива зърно. Това са три нива на азотно торене (N3, N10, N18) и фактора „генотип”, който включва седем актуални за момента сорта, създадени в фирма „Агроном”.
Ключови резултати: Признакът, който е първо причина за високия добив зърно е продуктивната братимост (NPT). При прилагане на високи дози (N10-N18) той трябва да проявява относително ниски стойности, за да се компенсират отрицателните корелации, които съществуват между едрината на зърното (TGW) от една страна с братимостта (NPT) и от друга страна с броя на зърна в клас (NGS). Ефектът на признака брой зърна на m2 (NGm) при торене с органични торове е също толкова съществен, както и в други многобройни изследвания за него. Стойностите му като индекс, в това изследване, са свързани в по-голяма степен с продуктивната братимост (NPT) и по-слабо с броя на зърната в клас (NGS). Високите стойности на последния (над 42 g) при преобладаващата част от сортовете са причина за наличие на пряка отрицателна корелация между него и добива зърно.
Изводи: Торене с органични торове увеличава по-силно добива зърно в сравнение с контролния вариант (DAP). Приложението на органични торове е предпоставка за намаляване на количеството азот за подхранване около 2 пъти, без това да се отрази негативно на добива зърно. Максималните реализирани стойности на добива са в резултат на комбинирания ефект на органичен тор с азотно торене (N10) и роля на сорта. При комбинация между Sonar (C), минимално подхранване (N3) и използване на някои от сортовете АВС Кловър, Риана или АВС Ломбардия е възможно да бъде получен максимално висок добив зърно. Продуктивната братимост на m2 (NPT), броя на зърна на m2 (NGm) и масата на 1000 зърна (TGW) са признаците, които определят до голяма степен величината на добива. Тяхното проявлението при изследваните сортове е причина те да реализират различни добиви зърно.
Методи: Три вида органичен тор (пелети) са сравнявани пряко с минерален (ДАП) с оглед установяване на най-ефективния от тях за добива и елементите на продуктивност. В полския експеримент са включени още два фактора, които също оказват съществено влияние върху величината на добива зърно. Това са три нива на азотно торене (N3, N10, N18) и фактора „генотип”, който включва седем актуални за момента сорта, създадени в фирма „Агроном”.
Ключови резултати: Признакът, който е първо причина за високия добив зърно е продуктивната братимост (NPT). При прилагане на високи дози (N10-N18) той трябва да проявява относително ниски стойности, за да се компенсират отрицателните корелации, които съществуват между едрината на зърното (TGW) от една страна с братимостта (NPT) и от друга страна с броя на зърна в клас (NGS). Ефектът на признака брой зърна на m2 (NGm) при торене с органични торове е също толкова съществен, както и в други многобройни изследвания за него. Стойностите му като индекс, в това изследване, са свързани в по-голяма степен с продуктивната братимост (NPT) и по-слабо с броя на зърната в клас (NGS). Високите стойности на последния (над 42 g) при преобладаващата част от сортовете са причина за наличие на пряка отрицателна корелация между него и добива зърно.
Изводи: Торене с органични торове увеличава по-силно добива зърно в сравнение с контролния вариант (DAP). Приложението на органични торове е предпоставка за намаляване на количеството азот за подхранване около 2 пъти, без това да се отрази негативно на добива зърно. Максималните реализирани стойности на добива са в резултат на комбинирания ефект на органичен тор с азотно торене (N10) и роля на сорта. При комбинация между Sonar (C), минимално подхранване (N3) и използване на някои от сортовете АВС Кловър, Риана или АВС Ломбардия е възможно да бъде получен максимално висок добив зърно. Продуктивната братимост на m2 (NPT), броя на зърна на m2 (NGm) и масата на 1000 зърна (TGW) са признаците, които определят до голяма степен величината на добива. Тяхното проявлението при изследваните сортове е причина те да реализират различни добиви зърно.
Ключови думи: корелации; азотно хранене; органични торове; елементи на продуктивност; пшеница
Дата на публикуване: 2021-06-24
Свали пълен текст