Сравнение на основни методи за оценка на нивото и стабилността на добива зърно при зимната пшеница
Николай Ценов, Тодор Губатов
Резюме: Обстановка и цел: Сложното взаимодействие на генотипа с условията на средата променя подреждането на сравнявани сортове от дадена група по важни за пшеницата признаци и качества. Причина за това е биологичното вариране, чийто характер трудно се прогнозира и оценява. Промяната в даден сорт по добив зърно е причина да се търсят начини за неговата оценка въпреки взаимодействието генотип-среда. Целта на изследването е да се установи ефективен метод за разделяне на сортове според величината на добива зърно и стабилността на фона на различни условия на средата.
Методи: Изследвани са 24 сорта зимна обикновена пшеница в 5 характерни за страната пунктове в продължение на четири години. Анализът на взаимодействието генотип-среда е направено по няколко различни общоприети статистически методи. След определяне на индексите е приложен рангов подход за оценка на всеки сорт от групата. Направен е опит за визуализация на резултатите от рангуването с цел групиране на сортовете според техния добив зърно и неговото вариране спрямо факторите на средата.
Ключови резултати: Подреждането на сортовете чрез приложените статистически методи е различно. Това е предпоставка за сериозен анализ на информацията, която носят поотделно и при съчетаване в групи. Детайлният анализ на методите за визуализация, показват редица закономерности. Точките на сортовете по всеки един от методите се разпределят „равномерно” по целия плот. Разположението на сортовете в отделните зони на фигурите е почти аналогично при прилагане на различните методи за визиулизация.
Изводи: Оценката на сорт от дадена група посредством статистически индекси, е правилен и напълно приложим за разграничаване на тяхната ценност. Добивът зърно на отделния сорт в дадена група е относителен на фона на групата в която той се изпитва. Използването на семпли подходи като регресионен коефициент (bi), отклонение от регресионната права (σ2) или коефициент на вариране (CV) по ефективност се доближава до възможностите на големите статистически програми, създадени специално за тези цели.
Методи: Изследвани са 24 сорта зимна обикновена пшеница в 5 характерни за страната пунктове в продължение на четири години. Анализът на взаимодействието генотип-среда е направено по няколко различни общоприети статистически методи. След определяне на индексите е приложен рангов подход за оценка на всеки сорт от групата. Направен е опит за визуализация на резултатите от рангуването с цел групиране на сортовете според техния добив зърно и неговото вариране спрямо факторите на средата.
Ключови резултати: Подреждането на сортовете чрез приложените статистически методи е различно. Това е предпоставка за сериозен анализ на информацията, която носят поотделно и при съчетаване в групи. Детайлният анализ на методите за визуализация, показват редица закономерности. Точките на сортовете по всеки един от методите се разпределят „равномерно” по целия плот. Разположението на сортовете в отделните зони на фигурите е почти аналогично при прилагане на различните методи за визиулизация.
Изводи: Оценката на сорт от дадена група посредством статистически индекси, е правилен и напълно приложим за разграничаване на тяхната ценност. Добивът зърно на отделния сорт в дадена група е относителен на фона на групата в която той се изпитва. Използването на семпли подходи като регресионен коефициент (bi), отклонение от регресионната права (σ2) или коефициент на вариране (CV) по ефективност се доближава до възможностите на големите статистически програми, създадени специално за тези цели.
Ключови думи: корелации; генотип-среда; добив зърно; стабилност; вариране; пшеница
Дата на публикуване: 2019-03-22
Свали пълен текст