Влияние на нападението от основни причинители на кореново и базично гниене върху структурни елементи на добива от пшеница

Иво Янашков, Ценко Въчев

Резюме: В настоящото изследване беше проследен ефектът от нападението на пет основни почвообитаващи фитопатогенни гъби – Fusarium culmorum, F. graminearum, F. oxysporum, Drechslera sorokiniana и Rhizoctonia solani, самостоятелно и в комбинация от петте патогена, върху структурни елементи на добива от пшеница, сорт Ласка 5. Първоначално всички инфекции водеха до гниене на семената и кълновете, загиване на пониците и като резултат – прореждане на посева от опитната култура. Най-силни прояви на кореново и базично гниене бяха установени в по-късни фенофази по растенията, инокулирани самостоятелно с F. culmorum и смесен инокулум от петте патогенни гъби – индекс на нападение, съответно 3.6 и 3.8, докато растенията от неинокулираната контрола оставаха видимо здрави. Отчетените индекси на нападение, резултат от самостоятелни инфекции с останалите патогени, варираха между 2.9 и 1.6. Резултатите от изследването сочат значително (P0.001) редуциране на структурни елементи на добива от болни пшеничени растения спрямо тези от неинокулираната контрола. Най-голяма дължина на корена беше отчетена в неинокулираната контрола (20.4 cm), а най-малка при растенията, инокулирани с F. culmorum и със смес от петте патогена (12.1 и 12.2 cm). При тези два варианта беше констатирано най-силно редуциране на относителното (0.31g и 0.35 g) и абсолютното тегло на корените (2.5 и 2.6 g), докато при контролните неинокулирани растения тези показатели бяха съответно 0.76 g и 3.7 g. Дължината и теглото на корените в другите варианти също показваха значително по-ниски стойности спрямо контролата (P0.001). Растенията, инокулирани с F. culmorum и със смесен инокулум образуваха най-ниски стъбла – 52.2 cm и 52.4 cm, съответно, значително по ниски (P0.001) от неинокулираните (84.4 cm). Заболяванията, причинявани от F. culmorum и D. sorokiniana, са свързани с формиране на най-малък брой листа – 3.6 на едно растение. Броят на листата в останалите варианти с инокулиране беше между 4.0 и 5.2 на едно растение и като цяло редуциран в сравнение с контролата (5.5 листа). Най-малък брой класове – 6.2 на едно растение, бяха формирани от растенията, инокулирани със смесен инокулум от петте патогена, както и във варианта с F. graminearum (10.2). Самостоятелните инфекции с F. oxysporum, D. sorokiniana и R. solani не водеха до значително редуциране на този показател, като броя на класовете, формирани на едно растение от съответните варианти беше близък до този на неинокулираните растения – 14.2. Дължината на класа беше най-малка при растенията, инокулирани с F. culmorum (3.2 cm), след което се нареждаха вариантите със смесен инокулум от петте вида гъби (4.0 cm), F. graminearum (4.1 cm), D. sorokiniana (5.0 cm), R. solani (5.0 cm), F. oxysporum (5.2 cm), а в контролния вариант без патоген – 6.5 cm. Значително редуциране на броя зърна от един клас беше установено във всички варианти с внесен инокулум от патогенни гъби – в най-голяма степен с F. culmorum (17.9), докато формираните зърна от клас по контролните растения беше най-висок – 31.2. Според показателите маса на 1000 зърна и хектолитрова маса на зърното най-силно изразени загуби бяха констатирани при смесените инфекции – 38.5 g и 65.0 kg и във варианта със самостоятелен инокулум на F. culmorum – 38.8 g и 64.4 kg, съответно. В останалите варианти с инокулиране също се наблюдаваха значително понижени стойности на двата показателя (42.4-45.2 g и 64.4-78.1 kg) спрямо контролата (48.1 g и 82.7 kg, съответно). Резултатите от изследванията ясно демонстрират, че всички изследвани почвени патогенни гъби, атакуващи кореновата система и основата на растенията водят до значително редуциране на структурните параметри на добива от пшеница. За минимизиране на загубите е налице необходимост от разработване и внедряване в производството на системи за борба, eфективни срещу целия комплекс от причинители на кореново и базично гниене по растенията.

Ключови думи: почвообитаващи гъбни патогени; пшеница; структурни елементи на добива

Дата на публикуване: 2019-01-16