Тенденции на добива и неговите компоненти при български сортове тритикале, отгледани при контрастни условия на средата

Христо Стоянов, Валентин Байчев

Резюме: С цел установяване на поведението и тенденциите по отношение на добива и неговите компоненти са изследвани 11 български сорта тритикале, в три контрастни години на отглеждане. Проучени са показателите: дни до изкласяване, височина на растенията, брой класоносни стъбла, абсолютен и относителен добив, маса на 1000 зърна, хектолитрово тегло, маса на зърната в клас, брой зърна в клас. Получените резултати ясно показват, че по показателите дата на изкласяване, височина на растенията и маса на 1000 зърна, по-голямата част от изследваните сортове се доближават до стандартния сорт тритикале Ракита. По отношение на броя класоносни стъбла, новите сортове тритикале превишават достоверно всички изследвани стандартни сортове. Същевременно сортове като Атила, Бумеранг, Дони 52 и Борислав се характеризират с много по-висока продуктивност от Ракита, като превишението достига до 10%. Новоселекционираните сортове тритикале се характеризират с повишено хектолитрово тегло, независимо от силното му повлияване от условията на средата. Въпреки високата продуктивност, единствено сорт Акорд формира брой зърна в клас и маса на зърната в клас, по-високи от тези при стандартния сорт Ракита, а останалите се доближават по тези показатели до стандартите АД-7291 и Вихрен. Посочените данни ясно подчертават, че ключово значение за формиране на добива от тритикале имат компонентите брой зърна в клас и брой класоносни стъбла. Подобни тенденции дават възможност сортове като Атила, Акорд, Бумеранг, Дони 52 и Борислав да бъдат оценени като високопродуктивни и подходящи за разнообразни условия на отглеждане.

Ключови думи: абиотичен стрес; продуктивност; тритикале; компоненти на добива

Дата на публикуване: 2018-07-12