Генетико-селекционно изследване на признака брой зърна в клас при твърдата пшеница

Рангел Драгов

Резюме: Един от главните методи за повишаване на продуктивността на културните растения е чрез селекционно подобряване на сортовете. Броят на зърната в клас е важен количествен признак при селекцията на твърдата пшеница и е пряко свързан с добива. За установяване на генетичната природа и наследяването на признака брой зърна в клас е извършена диалелна кръстоска с участието на пет съвременни сорта твърда пшеница. Анализът на варианса показва достоверни различия между генотиповете. На това основание са изчислени генетичните параметри и показатели (по Hayman, 1954) и обща и специфична комбинативна способност (по Griffing, 1956). Резултатите показват, че преобладават неадитивните генни ефекти над адитивните, следователно ефективен отбор по признака брой зърна в клас следва да се води в по-късните разпадни генерации. Установени са добрите комбинатори, които съдържат гени с адитивни ефекти за повишаване броя на зърната в клас. В нашия набор от сортове участие в контрола на признака брой зърна в клас вземат 2-3 гена. Установява се, че нарастването на броя на зърната в клас е свързано с натрупването на доминантни гени. Коефициентите на наследяемост в широк (H2) и тесен (h2) смисъл са изчислени по метода на Mather and Jinks (1982). Получени са високи коефициенти на наследяемост в широк смисъл, което показва възможност за водене на ефективен отбор на генотип по фенотип. Преобладават ниски коефициенти на наследяемост в тесен смисъл, от което следва отборът да започне в по-късните разпадни генерации (F4-F5).

Ключови думи: диалелен анализ; твърда пшеница; брой зърна в клас; селекция

Дата на публикуване: 2017-07-25