Генетично разнообразие на Sclerotinia sclerotiorum в България
Керанка Жечева, Магдалена Колева, Иван Киряков
Резюме: Проучена е мицелната съвместимост на 154 изолата от Sclerotinia sclerotiorum, получени от растителни проби на слънчоглед и рапица, събрани през периода 2019 - 2021 година от 17 локации в Северна и Южна България. Проучваните изолати са групирани в 108 локални MCG групи, като 60.1% от тях включват само един изолат. Индексът на Shannon (Но) при проучваните локации варира от 0.718 до 1.00. Общото разнообразие в MCG, резултат от вариране между индивидите в популацията е 92.2%, а делът на общото многообразие в MCG, дължащо се на различия между популациите е 7.78%. Клоналният индекс за всички популации възлиза на 0,299. При два от проведените шест теста за съвместимост между изолати от различни локации се сформират 10 допълнителни групи, като една от тях (MCGs-1D5x2D4x1SH3x1Y8) включва шест изолата от четири локации (Дропла-Царичено-Риш 1-Стралджа) разположени в три области на страната. Получените резултати показват значително генетично разнообразие в популациите на S. sclerotiorum, основаващо се на мицелната съвместимост между изолатите.
Ключови думи: генетично разнообразие; MCGs; Sclerotinia sclerotiorum
Цитиране: Zhecheva, K., Koleva, M., & Kiryakov, I. (2024). Sclerotinia sclerotiorum genetic diversity in Bulgaria. Bulgarian Journal of Crop Science, 61(5) 97-104 (Bg).
| Литература: (click to open/close) | Aban, C. L., Taboada, G., Spedaletti, Y., Aparicio, M., Curti, R. N., Casalderrey, N. B. & Galván, M. Z. (2018). M olecular, m orphological a nd p athogenic diversity of Sclerotinia sclerotiorum isolates from common bean (Phaseolus vulgaris) fields in Argentina. Plant Pathology, 67(8), 1740-1748.
Abawi, G. S., & Grogan, R. G. (1979). Epidemiology of diseases caused by Sclerotinia species. Phytopathol¬ogy, 69(8), 899-904.
Adams, P. B & Ayers, W. A. (1979) Ecology of Sclerotinia species. Phytopathology, 69, 896-898.
Atallah, Z. K., Larget, B., Chen, X., & Johnson, D. A. (2004). High genetic diversity, phenotypic uniformity, and evidence of outcrossing in Sclerotinia sclerotiorum in the Columbia Basin of Washington State. Phytopa¬thology, 94, pp. 737-742.
BANSIC (2023). FINAL RESULTS for employment and use of the territory of BULGARIA in 2023. https://www.mzh.government.bg/media/filer_pub¬lic/2024/02/02/ra_433_publicationbancik2023.pdf
Bolton, M. D, Thohmma, B. P. H. J. & Nelson, B. D. (2006). Sclerotinia sclerotiorum (Lib.) d e Bary: biol¬ogy and molecular traits of a cosmopolitan pathogen. Molecular Plant Pathology, 7(1), 1–16
Buchwaldt, L., Garg, H., Puri, K. D., Durkin, J., Adam, J., Harrington, M., ... & Gali, K. K. (2022). Sources of genomic diversity in the self-fertile plant pathogen, Sclerotinia sclerotiorum, and consequences for resistance breeding. Plos one, 17(2), e0262891.
Chaudhary, S., Lal, M., Sagar, S., Sharma, S., Meena, A. L., & Kumar, M. (2023). Variation in oxalic acid production, mycelial compatibility and pathogenicity amongst isolates of Sclerotinia sclerotiorum causing white mold disease. Vegetos, 1-13.
Clarkson, J. P., Coventry, E., Kitchen, J., Carter, H. E., & Whipps, J. M. (2013). Population structure of Sclerotinia sclerotiorum in crop and wild hosts in the UK. Plant Pathology, 62(2), 309-324.
Derbyshire, M. C., Newman, T. E., Khentry, Y., & Taiwo, A. O. (2022). The evolutionary and molecular features of the broad-host-range plant pathogen Sclero¬tinia sclerotiorum. Molecular Plant Pathology, 23(8), 1075-1090. https://doi.org/10.1111/mpp.13221
Drenth, A., McTaggart, A. R., & Wingfield, B. D. (2019). Fungal clones win the battle, but recombination wins the war. IMA fungus, 10, 1-6.
Durman, S. B., Menéndez, A. B., & Godeas, A. M. (2003). Mycelial compatibility groups in Buenos Aires field populations of Sclerotinia sclerotiorum (Sclero¬tiniaceae). Australian Journal of Botany, 51(4), 421-427.
Ekins, M., Hayden, H.L., Aitken, E., & Goulter, K. C. (2010). Population Structure of Sclerotinia sclero¬tiorum on Sunflower in Australia. Australas. Plant Pathology, 40, 99–108.
Kabbage, M., Yarden, O., & Dickman, M. B. (2015). Pathogenic attributes of Sclerotinia sclerotiorum: switching from a biotrophic to necrotrophic lifestyle. Plant science, 233, 53-60.
Kamvar, Z. N., & Everhart, S. E. (2018). Something in the agar does not compute: On the discriminatory power of mycelial compatibility in Sclerotinia sclerotiorum. Peer J Preprints https://doi.org/10.7287/ peerj.preprints.26670v1
Karimi, E., Safaie, N., & Shams-Bakhsh, M. (2012). Mycelial compatibility groupings and pathogenic diversity of Sclerotinia sclerotiorum ( Lib.) d e B ary populations on canola in Golestan Province of Iran. J. Agr. Sci. Tech. (2012) Vol. 14, pp. 421-434.
Kiryakov, I. & Zhecheva, K. (2019). Mycelial compat¬ibility and aggressiveness of Bulgarian Sclerotinia sclerotiorum isolates. Field Crops Studies, XII(3), 9-22.
Liang, X., & Rollins, J. A. (2018). Mechanisms of broad host range necrotrophic pathogenesis in Sclerotinia sclerotiorum. Phytopathology, 108(10), 1128-1140.
Liua, J., Meng, Q., Zhang, Y., Xianga, H., Li, Y., Shi, F., Ma, L., Liu, C., Liu, Y., Su, B. & Li, Z. (2018). Mycelial compatibility group and genetic variation of sunflower Sclerotinia sclerotiorum i n N ortheast China. Physiological and Molecular Plant Pathology, 102, pp. 185-192.
Mahalingam, T., Chen, W., Rajapakse, C. S., Som¬achandra, K. P., & Attanayake, R. N. (2020). Ge¬netic diversity and recombination in the plant pathogen Sclerotinia sclerotiorum detected in Sri Lanka. Patho¬gens, 9(4), p. 306.
Maltby, A. D., & Mihail, J. D. (1997). Competition among Sclerotinia sclerotiorum Genotypes within Canola Stems. Can. J. Bot. 75, pp. 462–468
Saharan, G. S., & Mehta, N. (2008). Sclerotinia diseases of crop plants: biology, ecology and disease manage¬ment. Springer Science & Business Media.
Silva, R. A., Ferro, C. G., Lehner, M. D. S., Paula Jr, T. J., & Mizubuti, E. S. (2021). The population of Sclerotinia sclerotiorum in Brazil is structured by mycelial compatibility groups. Plant Disease, 105(11), 3376-3384.
Yan, L., Song, W., Yu, D., Kishan Sudini, H., Kang, Y., Lei, Y., ... & Liao, B. (2022). Genetic, phenotypic, and pathogenic variation among Athelia rolfsii, the causal agent of peanut stem rot in China. Plant Disease, 106(10), pp. 2722-2729.
Yang, D., Zhang, J., Wu, M., Chen, W., Li, G., & Yang, L. (2016). Characterization of the mycelial compat¬ibility groups and mating type alleles in populations of Sclerotinia minor in central China. Plant Disease, 100(11), pp. 2313-2318.
Yu, Y., Cai, J., Ma, L., Huang, Z., Wang, Y., Fang, A., ... & Bi, C. (2020). Population structure and aggres¬siveness of Sclerotinia sclerotiorum from rapeseed (Brassica napus) in Chongqing city. Plant disease, 104(4), 1201-1206.
|
|
| Дата на публикуване: 2024-10-28
Свали пълен текст 
