Мицелна съвместимост на изолати от Phomopsis helianthi (Munt.- Cvet. еt al.)
Мария Петрова, Иван Киряков
Резюме: В настоящото изследване е проучено генетичното разнообразие на 30 изолата от патогена Phomopsis helianthi, използвайки метода на мицелно съвместимите групи (MCGs). Тестовете за мицелна съвместимост бяха проведени върху две хранителни среди – PDA + 80 μl/L и PSА +80 μl/L, с добавен оцветител (Christmas red – Слай Комерс ООД) и без добавен оцветител. Установено е, че използването на хранителна среда PDA не е препоръчително, поради неотчетливата разделителната линия (бразда) при изолати, които имат несъвместима фенотипна реакция. На основа на направените тестове са осъществени 416 комбинации и са наблюдавани четирите типа на рекация- NC-N – несъвместим с некроза, NC-G-несъвместим, мицелите не се доближават с изразено разстояние между тях, NC-DL- двете линии (черни) са раздалечени, C-съвместими. Представено е процентното им съотношение. Изолатите са групирани в 20 MCGs, като две от групите включват в себе си само един изолат, поради тяхната несамосъвместимост. Установено е, че останалите изолати се срещат в повече от една MCG. С най-голямо генетично разнообразие са характеризират изолатите с произход от района на гр. Русе, а с най-малко изолатите от гр. Карнобат.
Ключови думи: генетично разнообразие; мицелно съвместими групи; Phomopsis helianthi
Цитиране: Petrova, M., & Kiryakov, I. (2024). Mycelial compatibility of Phomopsis helianthi (Munt.-Cvet. еt al.) isolates. Bulgarian Journal of Crop Science, 61(4) 16-24 (Bg).
| Литература: (click to open/close) | Acimovic, M., & Straser, N. (1982). Phomopsis sp. - a new parasite of sunflower. Zastita Bilja. 33(2), 117-158.
Antonova, T. S. (1999). Biological features of the development of Phomopsis / T. S. Antonova // Protection and quarantine of plants. 1., P. 25-26.
Didenko, A. O. (2015). Basic biological developments and control of the pathogen of the sunflower phomopsis in the conditions of the Krasnodar region. Ph.D. thesis. Krasnodar.
Entcheva, V. (2002). Variation in the aggressiveness of isolates from Phomopsis/Diaporthe helianthi Munt.-Cvet. et al. on sunflower. Bulgarian Journal of Agricultural Science. 8(4), 349-352.
Gulya, T., Rashid, K. Y., & Masirevic, S. M. (1997). Sunflower diseases. Sunflower technology and production. 35, 263-379.
Kamvar, Z. N., & Everhart, S. E. (2019). Something in the agar does not compute: on the discriminatory power of mycelial compatibility in Sclerotinia sclerotiorum. Tropical Plant Pathology, 44, 32-40.
Kiryakov, I., & Zhecheva, K. (2019). Mycelial compatibility and aggressiveness of Bulgarian Sclerotinia sclerotiorum isolates. Field Crops Studies, XII (3), 9-22.
Liua, J., Meng, Q., Zhang, Y., Xianga, H., Li, Y., Shi, F., Ma, L., Liu, C., Liu, Y., Su, B., & Li, Z. (2018). Mycelial compatibility group and genetic variation of sunflower Sclerotinia sclerotiorum in Northeast China. Physiological and Molecular Plant Pathology, 102: 185-192.
Masirevic, S., & Gulya, T. J. (1992). Sclerotinia and Phomopsis—two devastating sunflower pathogens. Field Crops Research, 30(3-4), 271-300.
Mathew, F. M., Rashid, K. Y., Gulya, T. J., & Markell, S. G. (2015A). First report of Phomopsis stem canker of sunflower (Helianthus annuus) caused by Diaporthe gulyae in Canada. Plant Disease, 99(1), 160-160.
Mathew, F. M., Alananbeh, K. M., Jordahl, J. G., Meyer, S. M., Castlebury, L. A., Gulya, T. J., & Markell, S. G. (2015B). Phomopsis stem canker: A reemerging threat to sunflower (Helianthus annuus) in the United States. Phytopathology, 105(7), 990-997.
Mathew, F., Olson, T., Marek, L., Gulya, T., & Markell, S. (2018). Identification of sunflower (Helianthus annuus) accessions resistant to Diaporthe helianthi and Diaporthe gulyae. Plant Health Prog. 19: 97–102.
Muntañola-Cvetković, M., Mihaljčević, M., Vukojević, J., & Petrov, M. (1985). Comparisons of Phomopsis isolates obtained from sunflower plants and debris in Yugoslavia. Transactions of the British Mycological Society, 85(3), 477-483.
Sackston, W. E. (1981). The Sunflower Crop and Disease: Progress, Problems, and Prospects. Plant disease, 65(8), 643-648.
Says-Lesage, V., Roeckel-Drevet, P., Viguié, A., Tourvieille, J., Nicolas, P., & de Labrouhe, D. T. (2002). Molecular variability within Diaporthe/Phomopsis helianthi from France. Phytopathology, 92(3), 308-313.
Schafer, M. R., & Kohn, L. M. (2006). An optimized method for mycelial compatibility testing in Sclerotinia sclerotiorum. Mycologia, 98(4), 593-597.
Scheper, R. W. A. (2001). Studies on the biology and genetic variation of phomopsis on grapevine/Reiny WA Scheper (Doctoral dissertation).
Slyusar, E., & Firaz, M. (1995). Response of wild sunflower species to Phomopsis infection. Selection and seed breeding, 1995, N 3 pp. 22-23.
Smetnik, A. I., Aleksandrov, I. N., Skripka, O. V. & Izmalkova, A. G. (1998). Sunflower seeds as a way of preservation of Phomopsis infection. Zashchita i Karantin Rasteniĭ, (1), 35-36.
Strom, N. B. & Bushley, K. E. (2016). Two genomes are better than one: history, genetics, and biotechnological applications of fungal heterokaryons. Fungal biology and biotechnology, 3(1), 1-14.
Rozhkovan, V, Tereshchenko, B. & Stus, Z. (1995). Resistance of wild sunflower species to Phomopsis. Breeding and Seed Breeding, 1995, N:3, pp. 23-26
Thompson, S. M., Tan, Y. P., Young, A. J., Neate, S. M., Aitken, E. A. B. & Shivas, R. G. (2011). Stem cankers on sunflower (Helianthus annuus) in Australia reveal a complex of pathogenic Diaporthe (Phomopsis) species. Persoonia-Molecular Phylogeny and Evolution of Fungi, 27(1), 80-89.
Vukojević, J., Franić-Mihajlović, D. & Mihaljčević, M. (1995). In vitro production of perithecia of Diaporthe helianthi. Mycopathologia, 132, 21-25.
Zivkovic, S., Stojanovic, S., Gavrilovic, V. & Ivanovic, Z. (2008). Vegetativna inkompatibilnost izolata Phomopsis spp. izolovanih sa stabla sljive.
|
|
| Дата на публикуване: 2024-08-29
Свали пълен текст 
