Сравнително изпитване устойчивостта на образци фасул към склеротинийно гниене (Sclerotinia sclerotiorum) чрез директен и индиректен метод

Керанка Жечева, Иван Киряков

Резюме: Склеротинийното гниене, с причинител Sclerotinia sclerotiorum е ключово заболяване при обикновения фасул в районите с умерен и субтропичен климат. За условията на България заразяването се осъществява предимно в резултат от мицелогенно развитие на склероциите, поради което болестта се наблюдава масово при сортове с полягащ тип на храста. Поради широкият кръг от гостоприемници на патогена и продължителното му запазване в почвата под формата на склероции, агротехническите мероприятия имат слаб ефект при контрола на гъбата. Поради това, използването на устойчиви сортове е най-ефективната мярка за контрол на болестта. Изборът на подходящи и верифицирани методи за тестиране на изходните и селекционни материали е от първостепенно значение за успеха на селекционните програми за повишаване устойчивостта към патогенна. Целта на настоящото проучване е да се сравни реакцията на образци фасул към S. sclerotiorum, чрез прилагане на директен и индиректен метод за оценка с оглед успоредното им използване в селекционния процес. Изследванията са проведени при оранжерийни условия, като в тях са включени 29 образци фасул. Образците са отгледани в съдове (размери 45x30x10 cm) с почвено-пясъчна смес. Във фенофаза първи троен лист стъблото е отрязано на разстояние 3 cm от възела на несъщинските листа. Върху отреза е поставена едностранно затворена пластмасова сламка, съдържаща агаров диск от периферията на 3 дневни култури на четири изолата, култивирани върху средата PDA, по пет растения за изолат. Реакцията на образците е отчетена 7 дни след инокулиране по 9 бална скала. Отрязаните растителни части са потопени в разтвор на оксалова киселина (20 mM доведен до рН=4.0 с 1N NaOH), по пет растения от образец. За контрола са използвани растения, потопени в стерилна вода, доведена до рН=4.0 с 1N HCl. Реакцията на образците е отчетена след 19h по 9 бална скала. Данните са обработени с програмен продукт SPSS Ver. 19. Наблюдавани са значими различия в реакцията на образците по отношение на използваните изолати. Установени са слаби положителни или отрицателни корелационни зависимости между оксаловия тест и STRAW теста, като посоката е свързана с агресивността на изолатите. Установено е, че при образци А195, ‘ГТБ Скития’, ‘Izabel’, ‘Родопея’и ‘Пирина’ резултатите от оксаловия тест са съпоставими с тези от STRW-теста. Получените резултати ни дават основание да препоръчаме прилагането на оксаловия тест в началните генерации на селекционните материали, след предварителен сравнителен анализ на родителските форми по двата метода.

Ключови думи: оксалов тест; Ph. Coccineus; Phaseolus vulgaris; устойчивост; Sclerotinia sclerotiorum; STAW тест

DOI: https://doi.org/10.61308/VNYS2534

Дата на публикуване: 2023-10-24