Влияние на торенето и системата за обработката на почвата върху добива от зърнено-житни култури в триполно сеитбообращение при неполивни условия

Илияна Герасимова

Резюме: Сеитбообращението представлява важен фактор за намаляване на загубите причинени от плевели, болести, неприятели, за повишаване на добивите и др. и малко използван през последните години в интензивното земеделие. Целта на изследването е да се проследи влиянието на две норми на минерално торене, неторен вариант и две системи на обработка на почвата (конвенционална и минимална) върху добива от зърнено-житни култури в триполно сеитбообращение (пшеница/тритикале-царевица-тритикале/пшеница) при неполивни условия. В резултат на изследването е установено, че изследваните торови норми и при трите култури, независимо от системата за обработка на почвата имат основно значение за увеличение на добивите, като определят повече от 85% от варирането на данните. В различните сеитбооборотни полета добивите от пшеницата и тритикалето с минерално торене за двете системи на обработка са повече от три пъти по-високи в сравнение с неторените с много добре доказана статистическа разлика. Повишаването на азотната и фосфорната торова норма с около 20% при норма Т2 спрямо Т1 (от 120 на 140 kg/ha за азота и от 80 на 100 kg/ha за фосфора) не води до съществено по-високи добиви и при двете култури. Независимо от нормата на торене не се отчита съществено влияние на вида на почвената обработка, която е извършена за пшеницата и тритикалето – дискуване или оран. При царевицата увеличението е повече от два пъти в резултат на минералното торене с изпитваните норми. Отчетените разлики в добивите при двата начина на извършване на обработката (независимо от нормата на торене) са незначителни с непоследователна характеристика.

Ключови думи: царевица; cеитбообращение; минерално торене; обработка на почвата; тритикале; пшеница

Дата на публикуване: 2022-06-21